Изправен пред Разпятието от Изенхаймския олтар, надали човек може да остане безчувствен към Христовите страдания. Трудно бихме подтиснали ужаса от вида на зловещо сгърчените ръце и от кръвта, изтичаща през болезнената рана от гвоздея, пронизал двете стъпала. Имаме усещането, че Грюневалд концентрира цялото си внимание в живописването на всяко разкъсване на плътта, всяка деформация на крайниците, всеки забит трън в тялото на Христос и стичаща се струя кръв. Бихме си помислили, че това изображение скъсва с истинската вяра. Но няма да сме прави. Дионисий Псевдо-Ареопагит ни учи, че нашите емоции, породени от зримото възприятие на света не трябва да бъдат подтискани. Чрез съзерцаването на физическия свят ние го поемаме в себе си и се издигаме към Бога. По този начин, докато стоим пред разпятието на Грюневалд, поемаме в себе си страданията на единствения Божи син и така се издигаме над болката.
0 коментара:
Публикуване на коментар